Синдром на родителското отчуждение /PARENTAL ALIENATION SYNDROME/

Какво представлява „синдромът на родителско отчуждение“ и какво трябва да знаем за него?

Родителското отчуждeние е създаване на отделна /единствена/ взаимовръзка между детето и единия родител, като се отхвърля другия родител, което причинява тревожност, страх и нежелание на детето да се среща с родителя, с когото не живее в резултат на съзнавана или не манипулация от страна на родителя, който го отглежда.

Как се установява и доказва синдромът на родителско отчуждение в съдебното производство?

Чрез изслушване на комплексна съдебна психиатрична и психологическа експертиза, в рамките на която вещите лица извършват оценка на:
1. развитието на психичните сфери и интелектуалния потенциал на детето,
2. личностния профил и на бащата, и на майката,
3. налице ли са нарушения на привързаността и емоционалната връзка с родителя, при
когото детето не живее,
4. налице ли е силен страх и шок от преживените конфликти между родителите,
5. какви мерки следва да бъдат предприети за запазване на психичното здраве и
нормалното развитие на детето, както и на редица други въпроси, каквито спецификата на съответния случай предполагат.

Какви са причините за появата на родителското отчуждение?
Между 3-10 години детето е особено уязвимо, защото не може да различава критично и да тълкува несъответствието между това, което самото то възприема и това, което му се казва или разказва. Измислените опасности и измислените твърдения на единия родител за другия лишават детето от доверие в собственото му възприятие. То е принудено да се откаже от проверката на реалността, както и от собственото си усещане за нея, и да се довери на родителя, който се грижи за него и го обича. То възприема нереалните манипулативни истории на обичания от него родител, който в момента се грижи за него, за да не го загуби. В психиката на детето се получават механизми на разделяне на реален спомен за другия родител от насаден спомен за него от страна на отглеждащия го родител, който манипулира спомените.

Скандалите, обидите и от единия, и от другия родител, изречени на висок глас, намесата на полиция или съдия-изпълнител, предизвикват силни негативни емоции и детето се е чувства застрашено, което става причина за психо-емоционален стрес. Стресът се изразява като система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на детето, като емоционалният стрес може да доведе до т.нар. Посттравматично стресово разстройство /ПТСР/. Въпреки че често събитията сами по себе си не са тежки, ниската възраст на детето, чувствителността и емоционалността му предизвикват интензивен страх, безпомощност и ужас. Симптомите на ПТСР се развиват в първите три месеца от травмиращото събитие и са с променлив интензитет.

Как да се справим със синдрома на родителското отчуждение?
В България вече работят редица квалифицирани психолози, които могат да Ви помогнат.
Ако синдромът на отчуждението не бъде преодолян, може да се развият патологични последици – невроза или поведенчески проблеми в по-късен етап от детското развитие.

Избягването на теми и разговори за родителя, с когото не живеят и от когото са отчуждени, не помагат за премахване на негативните чувства и емоции, напротив, отлагат стресогенната ситуация във времето. От изключително значение е ролята на отглеждащия родител и близкото обкръжение, които с помощта на специалист да формират позитивно, добро отношение към другия родител, а не да съдействат за неговото отдалечаване и отчуждаване от детето. Ако не се работи в посока промяна на отношението, всеки един контакт с него ще отключва стресогенна ситуация, което нарушава емоционалното равновесие на детето.

източник:https://www.womeninforce.eu/roditelsko-otchuzhdenie/