Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. - 2030 г.)

Основен правителствен документ за развиване на демографската политика в България е Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.).

Визията на Стратегията се свежда до осигуряване на условия и възможности на всяко лице за пълноценен социален, продуктивен и репродуктивен живот в добро здраве.

Стратегията за демографското развитие на населението се основава на следните основни принципи:

• Законност – съответствие на целите, приоритетите, мерките и конкретните действия с Конституцията на Република България, законите и другите нормативни актове; точно и еднакво прилагане на закона спрямо всички;
• Превантивност – планиране на мерки и действия за преодоляване и/или ограничаване действието на фактори, оказващи негативно влияние върху процеса на  демографското развитие;
• Приемственост – да не се позволи прекъсването на действието на стратегията при смяна на правителствата, по политически или други причини;
• Равнопоставеност - да няма изключени и привилегировани групи от населението;
• Следване на целия жизнен цикъл на човешкия живот – да се отчитат особеностите и специфичните потребности, характерни за всяка от трите основни фази на човешкия жизнен цикъл (младост, трудоспособна възраст и пенсионна възраст). Всяка от възрастовите групи заема определено място и изпълнява своя роля както в социално-икономическите отношения, така и в отношенията между поколенията.
• Ефективност – постигане на оптимални резултати с минимални разходи;
• Ефикасност – адекватност на поставените цели, приоритети, планирани мерки, конкретни програми и очаквани резултати с реалните потребности;  
• Кохерентност – осигуряване на координираност, взаимна обвързаност и синергизъм на ефектите на конкретните демографски политики;
• Публично-частно партньорство – активно и координирано участие на органите на власт, гражданите и бизнеса в реализацията на демографската политика;
• Прозрачност и контрол на изпълнението;
• Устойчивост на резултатите – осигуряване на трайно и дългосрочно въздействие на постигнатите резултати;
• Обществен и политически консенсус за нейното изпълнение.

Основната стратегическа цел през периода 2012-2030 г. на Националната стратегия за демографско развитие на Република България 2012-2030 г. е забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост квалификация, способности и умения.  

Стратегията за демографско развитие поставя следните приоритети:

1. Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението;
2. Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;
3. Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи; 
4. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.
5. Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитието на качеството на човешкия капитал.

Конкретните задачи, мерки и дейности за реализиране на стратегическите приоритети се предприемат и изпълняват в 12 основни направления:

1. Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението

1. Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;
2. Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета;
3. Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението;
4. Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност;
5. Разработване на адекватна миграционна и имиграционна  политика;
6. Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;

1. Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;

1. Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.;
2. Развитие на солидарност между поколенията;
3. Повишаване на общото образователно, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи;

1. Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи; 

1.  Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;

1. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.

1. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;

1. Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитие на качеството на човешкия капитал.

1. Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.